- Каква година беше 2024 г. за земеделието в България, г-жо Боянова?

- Беше изключително тежка година във всякакъв аспект. За земеделските производители от гледна точка на климата, годината бе много сушава. Имаше болести по растенията, по животните, в същото време напояването го няма никакво.

Изключително тежка и трудна година и от гледна точка на пазарите. Украйна си оказа нейното влияние, макар и не във всички сектори директно, а косвено. Изобщо цялото дисбалансиране на европейския пазар, от който ние сме част, си оказа своето влияние. Във вътрешен план също си продължават едни и същи проблеми с реализация на продукцията.

Например липсата на кооперативи и обединения на хората. Недостатъчно силната позиция на земеделските производители спрямо всички други участници по веригата, е проблем. Говорим предимно за ритейлъри, тези, които продават вече на крайния потребител. Трудно се стига от всички земеделски производители там, за да могат да продават. Но смятам, че най-тежко беше от гледна точка на политиката и то не само у нас.

Тази година имахме и избори на европейско ниво. Нещата наистина станаха още по-сложни, защото в крайна сметка резултатът от тези политически ситуации доведе и довежда и в момента до една несигурност, до една непредвидимост. Хората, земеделските производители имат семейства. Да не забравяме, че всички те от това си изкарват хляба, без значение дали работата им е повече като бизнес, или пък като поминък, всеки в различна степен, но всички сектори са засегнати - и при плодовете и зеленчуците, и при животновъдите, и при зърнопроизводители и пчелари и т.н. Но така или иначе тази комбинация и това несигурно положение, което се случва и на европейско ниво, тези сигнали, които виждаме след избора на новия мандат на г-жа Фон дер Лайен с новите комисари, първите движения, изобщо не са в унисон с това, което ние очаквахме и което ни се обещаваше след стратегическия диалог. Ето, ще дам пример с подписването на споразумението Меркосур. Просто това са неща, които наистина създават не само във вътрешен план несигурност, но и в европейски, а и в международната търговия също. За съжаление това е ситуацията и реалността към момента, и лошото е, че и перспективата не е много добра.

- В тази връзка какви са прогнозите Ви за тази? Можем ли да говорим за изкупни цени, очаква ли се да останат ниски?

- Не могат да се правят прогнози, просто защото ние работим в рамките на Общата селскостопанска политика като сектор и тя все още няма тази визия, която комисарят по земеделие и храни Кристоф Хансен, трябва в рамките на стоте дни от началото на мандата, да предложи. Сега, Копа-Коджека като една от европейските организации на фермерите и техните кооперативи, представи преди дни своята позиция и визия, за да може все пак тя да бъде взета предвид от кабинета на Хансен и на г-жа Фон дер Лайен, когато те изготвят визията на Европейската комисия. Така посоката ще бъде зададена оттам. Но ние трябва със сигурност да участваме много сериозно оттук насетне в абсолютно всички формати. Дали ще е парламент, Европейски съвет на министри, неправителствени организации като Копа-Коджека и всички други формати на европейски организации. Така че, за съжаление, поради липсата на закон за браншовите организации и на камара, нещата също са толкова несигурни. Хубавото е поне, че имаме организации в Копа-Коджека, които все пак могат да претендират за някаква представителност на бранша и да бъдат активни. Защото нашите земеделски производители имат нужда от такива организации, лидери, които да ги провеждат, да ги информират навреме, да им помагат в ежедневната работа. И тук е нужен да има и такъв закон, ама също така и подкрепа на тези представителни организации веднъж завинаги. Изисква се и много работа с всички останали извън сектора, защото се правят наистина някакви настройки срещу него от къде бил взимал пари, какви субсидии получавал и подобни. Няма земеделски производител, който да не иска да произвежда и да разчита на субсидии. Няма такъв. По-добре е да си произведе, да си го продаде, да си изкара хубави пари като бизнес, отколкото да чака. Да не говорим, че той не просто чака, той попълва заявления, документация. Изобщо административната тежест е много сериозна не само в България и изобщо на европейско ниво.

То това е и една от темите, които би трябвало да видим като решения, а не просто да се декларира. Трябва да има някакви конкретни стъпки в тази посока и това очакваме да го чуем също и от визията, за която споменах. Те, хората много, много не отдават значимостта на такива документи като визия, но всъщност визията е нещо като пътна карта и ако пътната ти карта и посоката е сгрешена, после всичко, цялото законодателство върви по това. И затова е супер важно да се разбере колко е належащо да бъдем активни и да си казваме мнението. Много е трудно да си защитаваме мнението на европейско ниво, защото ние не сме толкова силни като позиции. Винаги е било така и съответно трябва да почнем да си отглеждаме хора, които наистина да могат да се заявяват по-сериозно и то от името на бранша.

По отношение на втория въпрос за цените, пазарът си работи при всички положения с или без субсидии. Проблемите с пазара са свързани още със самото производство, тъй като напояването не е добре, рентите са високи, поземлените отношения не са уредени, нямаш кооперативи. Освен това няма работна ръка в сектора, особено при плодовете и зеленчуците и животновъдство. Как да говорим за цени? Ние нямаме обединения, които да договарят силни цени за нашите земеделски производители. Тоест, всичко първо преминава през законодателство и политики. Не ги ли стабилизираш още в производството, земеделските стопани и те да бъдат защитени от гледна точка на това, че поне да не продават под себестойност, няма как да стане. Те цените ще се менят според ситуацията и това е нормално. Обаче ти ако промениш политиките така, че този човек да произвежда конкурентно, тогава вече е друг въпрос. По един начин се говори за цените, когато всичко е уредено и по друг начин, когато нищо не е уредено.

- Както и Вие казахте, секторът е изложен пред непрекъснати предизвикателства. Може би най-актуалното към момента касае сделката между ЕС и Меркосур, която ще отпуши безконтролния внос на храни от Южна Америка. Какво смятате по този въпрос?

-  Меркосур е само показно. Тоест това е само единият от примерите. По-важно е дали по същия начин ще се реагира например, когато решаваме за присъединяването на Украйна и подписването на споразумението за асоцииране с Украйна. В ЕС, трябва да се вслушат в земеделските производители, във фермерите, а не да ходят да си подписват споразумения, както те преценят. То ние всички разбираме защо го подписват. Защото се дава превес на всички други въпроси извън земеделието, тоест това е геополитиката. И ако ние нямаме лобисти в добрия смисъл на думата, които не само да мислят, но и да действат в защита, няма да се получат нещата, както би трябвало. Ето, както виждате, въпреки апела да не се подписва това споразумение, то пак се случи. Сега обаче топката е в страните-членки, за да влезе то в сила. Така че има много работа тук, не трябва да го приемаме пораженчески. Напротив, трябва много сериозно да се работи, защото следват други трети страни. Тоест както Латинска Америка, така ще е Украйна, така ще е и някой друг.

Слоевете много се разместват в геополитиката и при всички положения българското и европейското земеделие, трябва да се съобразяват и трябва да избират най-подходящите инструменти, с които да бъдат защитени. Така че сега очаквам да има и промяна по отношение на Украйна, заради това, че президент на САЩ е Доналд Тръмп. Така че ще видим какво ще се случи, важното е да следим ситуацията и да сме адекватни, когато е необходимо да се реагира.

- Вече споменахте Украйна. Земеделските ни производители пак са на тръни, че пари в бюджета заради войната няма и дори обявиха стачна готовност. Сякаш получаваме дежа вю, виждали сме го и друг път това.

- Тук вече не е съвсем същата ситуация. За 2024 г. парите не бяха заложени в бюджета, но ние имахме възможност да ги заложим и не го избраха политиците. Но тогава с цената на протести и преговори, се постигна този меморандум и той се изпълни. Макар че всичко това беше един изключително мъчителен процес и то не по желание на земеделските производители. А сега ситуацията за 2025 г. не е точно такава, защото към момента все още няма такова решение на Европейската комисия, че страните-членки може да предоставят и през тази година въпросната държавна помощ.

Тук идеята беше, ако има такова продължение, да има заделени някакви средства, но се вижда, че има проблем с бюджета. Не само за земеделието, а във всичките сектори. И естествено, че фермерите не са хора, които не ги интересува нищо друго освен някакви пари там на площ, които им се дават по украинската помощ. То и без тази помощ, и с тази помощ, положението при тях е доста сериозно. Да, ние сме ги поискали и ще се види дали бюджетът го позволява или не. Но да настройваш сектори, че едва ли не се взимало от децата, за да даваш за земеделците, е несериозно. Никой няма да приеме такива аргументи и просто това не е правилно, земеделските производители трябва да бъдат ценени, трябва да бъдат уважавани.

Просто защото това са хората, които произвеждат нашата храна. Да, може да взимат субсидии, може и да не взимат субсидии, но при тях няма нищо сигурно, както се вижда. И въпреки всичко тези хора успяват да се задържат и да работят. Така че също не е хубаво, когато хора, които не разбират как функционира въобще политиката на Европейския съюз по отношение на субсидирането, да правят коментари, защото това настройва хората. Нормално като тази тема им е далечна да имат негативно мнение за земеделските производители, за което те имат най-малка вина, защото те просто спазват правилата такива, каквито са решени на европейско ниво. И държавната администрация, и земеделските производители се движим по едни и същи правила. В цяла Европа се дават субсидии за всичко. Защо? Защото наистина този сектор по целия свят е много рисков и много, много несигурен. А пък става въпрос за прехраната. Тя е стратегически въпрос и по-скоро нашите граждани трябва да разберат, че това е така. И земеделците между другото дават своя дан. Да може и водата, и храната, и биоразнообразието да бъдат опазени. И някой ще каже ами те нали взимат субсидии за това, за тези зелени изисквания? Ами те тези субсидии за зелени изисквани изобщо не покриват това, което фермерите трябва да правят за зелено земеделие по принцип. Остойностяването като разходи на това, което те трябва да направят за опазване на околната среда и това, което им се дава като субсидии не е това, което е необходимо. А и повярвайте ми, земеделските производители също искат биоразнообразието, почвата да е опазена, защото всъщност от това зависи техният бизнес. Като цяло, трябва да се мисли много балансирано и трябва наистина да се познават всичките гледни точки на един и същи въпрос, а не да е едностранно. Такива политически хвърляници между партиите, както за парите за ин витро, са много несериозни. И да не си мислят, че едни 2 млн. могат да решат проблемите в земеделието.

- Няма пари и за напояване, а без него няма и земеделие. Защо толкова бавно се случват процесите в това отношение? Едва сега започва някаква рехабилитация на канали.

- Случва се бавно, защото ние нямаме правителство за повече от половин година. Как да стане? Кой да се ангажира за такава инвестиция? Тук си трябват сериозни действия по отношение на напояването. И не само, когато земеделският производител тръгне да си вади разрешително, процедурите са тежки, тромави. Пък басейнова дирекция, РИОСВ и така нататък, тоест то всичко е на бавни обороти. В Агрохъба създадохме един наръчник точно за повърхностните, за подземни водите, в него могат да се видят всички процедури. Той е изцяло в полза на земеделските производители, за да се ориентират какви са стъпките за напояването. Къде да отидат, какво да правят, какъв би трябвало да е срокът? Би трябвало, защото на практика не се спазват закони. Например прилагането на Закона за водите или Закона за опазване на околната среда и водите, или пък Закона за устройство на територията, където главният архитект издава разрешителното за строеж например на такава категория съоръжения, каквито са напоителните. Просто въпросът с напояването е много комплексен и времето няма да ни стигне.

- А промените в Стратегическия план ще улеснят ли фермерите?

- Това са предложения, дошли в по-голямата си част от земеделските производители. Така че да, те са наясно. По скоро трябва да видим за следващи изменения - има ли нужда, няма ли. Това е някакъв суперестествен процес, защото все пак това е нов инструмент. Първо да видим дали така ще продължаваме и в новия програмен период, защото се чуват най-различни мнения. Но нека да видим и визията на комисията, защото от страна на европейските фермери много е ясна позицията, а именно директните плащания да бъдат запазени, да няма такива разделения на тези, които най-много се нуждаят, както е записано. Кои са тези, които най-много се нуждаят? Всички се нуждаят. Така че има много ключови въпроси, по които нямаме отговор за бъдещето и следващата година ще се работят. А Стратегическият план, в момента той си върви, одобрен е, пускат си се приеми за най-различни проекти по различните интервенции. Това не е нещо, което би трябвало да ни притеснява.

- Можем ли да кажем, че земеделието е атрактивен сектор за младите хора?

- Мисля, че все още не е в такава степен, но се вижда, че децата на по-възрастните фермери започват да поемат по техния път, но не по същия начин. Това е много хубаво, защото те имат друго мислене и визия как да постигат съответно целите си. Иначе целите са едни и същи разбира се, а именно да се върви напред, да се произвежда, да се продава, да се пази околната среда, да се случва този социалният аспект на земеделието, защото хората, които работят в сектора, са си в селските райони и те ги поддържат живи. Разбира се, че има и други бизнеси там, но земеделието е един от основните. Въпреки че вече има млади, които се ориентират към селскостопанския сектор, все още иска време, но аз съм оптимист в това, защото самите те завършват и други дисциплини. Имат поглед и върху иновации, цифровизация, по диверсификация на земеделската дейност т.е. са много по-отворени към новото, докато бащите и майките им са по-притеснени, по-консервативни, защото те са работили по един начин и виждат сега, че става все по-сложно. Но смятам, че трябва да сме оптимисти и трябва да показваме, че е истинско да произвеждаш храна. Истинско е да работиш със земята, с растенията, с животните, това е животът.

- А говорейки за иновации, кои са тези, които ще променят сектора?

- Ами за съжаление не вървим толкова бързо в тази посока, както ни се иска и не толкова решително. На много от земеделците не им се занимава с иновации и цифровизация. Сега някои ще кажат, проблемите по-скоро провокират иновации, обаче не винаги е така. На всеки земеделски стопанин стопанството си е индивидуално и то не е задължително да бъде иновативно.

Въпросът е, че то трябва да е устойчиво, стабилно. Като казвам устойчиво, имам предвид финансово, екологично, социално и така нататък. Но за иновациите, ако могат да им помогнат, за да са устойчиви - да. Аз смятам, че те ще ги приемат, но просто само защото е много модерно да се каже, че в стопанството ти е иновативно, не, това не работи. И аз го виждам и в Агрохъба. Опитваме се да предоставяме безплатни услугите, които са четири на брой - тестване преди инвестиране, създаване на партньорства или по-точно свързваме дигиталните ни специалисти със земеделските производители и ги запознаваме с конкретните технологии. Предлагаме и бизнес консултиране, достъп до финанси. Просто си представете, че хъбовете, това са организации, които са като брокери или посредници между едните и другите, за да си говорят, да си помагат, когато е необходимо. Дали ще бъде със съвет, дали ще бъде с демонстрация на някаква технология, дали ще бъде през обучения. Имаме много такива по различни теми. В сайта на Агро Хъб. БГ, който е европейски цифров иновационен хъб, фермерите могат да видят календара с абсолютно всички събития. Дали ще бъдат семинари, дали ще бъдат обучения, дали са онлайн, дали са агрономически, дали са технологически, дали са бизнес, всичко има. И смятам, че това е бъдещето, но то пак иска много време. Земеделските производители на вярват на институциите. Това е голям проблем наистина, защото трудно се доверяват, трудно се решават да експериментират и да си заделят едно поле или част от фермата, в която да пробват да тестват. А също се възпират и от изключително голямата бумащина. За да се внедри една иновация, трябва да имаш много лесен достъп до нея, а те биват карани да подписват 1000 документа, пък дали получавали държавни помощи, ама сега колко е размерът, по коя мярка са и т.н. Ами това е убийствено за един земеделец, а и не само, а и за всяко едно малко и средно предприятие.

Така няма да станат иновациите. Това е тежест, както и за нас, тези, които управляваме работата в хъба и всички процеси да се случват както трябва, ама и за самите получатели на тия услуги. В случая това са нашите фермери, обаче те могат да бъдат и други малки и средни предприятия. Просто на нас фокусът ни е такъв, но е без значение кой е получателят. Като го накараш да подпише толкова много бумаги, ами няма да го направи. Разбира се, че ще се откаже, ако ще и да му го даваш безплатно. Това е някакво убийствено положение, което пак идва от Европейската комисия, съвместно със страните-членки, то това е взаимно решение, но очевидно, когато се е правило, може би не било достатъчно помислено.

- А какво е вашето впечатление за нагласите на фермерите, но по отношение на устойчивото земеделие? Имам предвид ESG политиките, които навлизат все повече в живота ни и стават неизменна част от него.

- Хич не са обяснени тези ESG политики. Фермерите познават общата селскостопанска политика много добре, но каква е връзката между нея и ESG, никой не може да обясни. Първо, трябва да има информираност и второ, трябва да се участва във всички останали ресори, когато се правят регламентите за ESG, които са извън земеделската политика и нашият сектор, трябва да бъде викан за мнения. Дали ще бъде за сертифициране на въглерода или ще бъде за таксономия. Всичко това трябва да бъде взето под внимание. Сега дори в доклада от стратегическия диалог, който се проведе това лято, се предлага да се въведе така наречената бенчмаркинг система. Тоест да има стандартизация, че ти всъщност произвеждаш устойчиво и затова трябва да бъдеш възнаграден примерно по отношение на почва, по отношение на въздух и т. н. И тази стандартизация, който я покрива, значи той е устойчив, тоест той да си я мери вътрешно в стопанство. Тук въпросът е обаче каква е тази методология, кой ще я напише, как ще изглежда, дали да бъде доброволна или да бъде задължителна. Много е сложно, много е комплицирано и затова за ESG в земеделието, трябва всичко наново да се обърне с хастара, да се преосмисли много добре. Какво значи това нещо за земеделието? Не по принцип, а за земеделието.

- А забелязват ли се нови ниши в земеделието - например да отглеждаме аспержи, „бодливи краставици", някои по-екзотични плодове например?

- Ами това не е свързано с климата толкова много, по-скоро с пазара. Но, разбира се има възможности, които и сега в момента съществуват. Например да отглеждаш сортове, устойчиви на климата. Да, обаче кои са тия сортове? Определя ги Селскостопанска академия. Какъв е интересът от фермерите към тях? Не мога да кажа. В момента тази интервенция я има в Стратегическия план. Същото е и за промените за климата, има така наречените екосхеми в първи стълб, тоест директните плащания, които също допринасят за употребата да речем на органични подобрители, торове и т. н.

Има ротация на културите, която може да бъде избрана в единия от стандартите за добро земеделско и екологично състояние, тоест то е много комплексно. Въпросът е, че няма много добър измерител на реалното въздействие върху климата от всичките тези мерки. Просто имаме, да речем, брой на стопани кандидатствали и брой земя обхваната, ама какво се е случило с тази земя, малко трудно ще го разберем и затова казвам, че трябва нова тактика. То ESG е свързано с климата, така че трябва нов подход по тази тема изцяло. Въобще по екологичните изисквания трябва преосмисляне, за да могат да направят нашите земеделски производители този преход зелен, както му казваме ние, но трябва и стабилност.  И финансова, и политическа, защото няма да могат иначе да се справят. Ако те не могат да произвеждат с необходимите инструменти и оборудване, тоест земя, вода, политика, работна ръка, те няма да могат да успеят с това. И затова от Копа-Коджека призоваха да има един отделен, транзитен фонд, който да е само за зелен преход в земеделието, а не по принцип, както имаше транзитен за другите сектори, за да може да се таргетира точно по-конкретно проблема в земеделието.