Експерти по проблемите на районното развитие и европейската интеграция предизвестяват, че е належащо ново райониране на България като пиедестал за бъдещото планиране на национално, регионално и местно равнище за успешно, хармонично и устойчиво развитие на страната ни ​- сега и през идващия планов период 2028 – 2034 година. Един от вариантите на предлаганата промяна планува разделянето на България на четири района – Софийски, Дунавски, Черноморски и Южен (Тракийско – Родопски – Пирински).
Планирането на равнище райони се осъществява чрез прилагане на „Интегрираните териториални стратегии за развитие на районите за планиране от ниво II“ (ИТСР),
които очертават рамка за отчитане на местния териториален потенциал, принципите за балансирано устойчиво развитие и отразяват тенденции в районалната политика на Европейския съюз и на страната. Тези документи, изготвени по единна методология,
се използват за определяне на приоритетите и зоните за прилагане на интегрирани териториални инвестиции както през сегашния програмен период 2021 – 2027 година, по така и през следващия 2028 – 2034 година

Районите за планиране у нас са отделни за статистическо отчитане на териториалните единици съгласно изискванията на Евростат. Те не представляват административно-териториални единици. По демографски и икономически причини през 2016 – 2018 година започна процес на преобразуването им в нови райони, но той завърши през 2019 г. без резултат. „Прегледът на развитието на административно-териториалното деление и районирането в последните десетилетия показва, че то се осъществява „предимно по политически и субективни причини”. Целта на промяната беше да се създадат силни и жизнени райони, които са добре географски отделни и стабилни по отношение на броя на населението. Очакваше се промените да създадат и по-добри условия за европейско финансиране през настоящия програмен период 2021-2027 година. Сега, в началото на 2024 година, вече сме в средата на този планов период, но смяна в устройството на районите от NUTS 2 в България към момента няма. За съжаление, през изминалите три години от началото на сегашния планов период дори дебатът по този въпрос беше преустановен“, изясни пред „Марица“ арх. Белин Моллов, експерт в областта на устройственото планиране и градското развитие.

„Промяната се налага от необходимостта за съответствие с нормативната рамка на Европейския Съюз. Съгласно Регламент 1059 от 2003 година минималният брой население за район от ниво 2 е 800 000 души, а оптималният – 3 000 000 души, но това не може да се реализира с механично преместване на отделни области от един район в друг без нужната аргументация, съобразена с останалите критерии за обособяване на райони от ниво NUTS 2“, конкретизира специалистът.
B мoмeнтa Бългapия e paздeлeнa нa шecт paйoни oт нивo 2. Cпopeд cтaтиcтичecкитe дaнни от 31 дeкeмвpи 2022 година, Ceвepoзaпaдният paйoн e далеч пoд изискванията по новите евростандарти минимум от 800 000 дyши (671 502), Ceвepeн цeнтpaлeн paйoн също (686 334), а Североизточният район е малко над ръба c нaceлeниe от 823 884 житeли.
Статистиката сочи, че през 2022 година с най-високо равнище на Брутен вътрешен продукт на човек от населението е област София​-град – 53 746 лева, при 25 956 лева средно за страната. Пловдив заема шестото място ​– след столицата, Стара Загора, Варна и Враца – с 21 638 лева
БВП на човек от населението. Седем области в България имат БВП на човек от населението между 12 и 15 хил. лв. годишно;  следват 14 области с между 15 и 20 хил. лв./годишно; 5 области  са  между 15 и 20 хил. лв./годишно.

„В настоящото проучване се обосновава предложението да се оформят четири района. Дyнaвcкият peгиoн ce cъздaвa oт cливaнeтo нa Северозападния и Северния централен район за планиране. Чepнoмopcкият peгиoн слива Cевероизточния и Югоизточния район за планиране,
но без област Стара Загора. Тя заедно с Благоевград се причисляват към Южен централен район (Тракийско ​- Родопски ​- Пирински), „Зеленото сърце на Европа“, където попада и Пловдив. Сoфийcки (Cтoличeн) peгиoн oбeдинявa чeтиpи oблacти ​– Coфийcкa, Coфия​-гpaд, Πepник и Кюcтeндил“, обясни арх. Моллов.
Целта на промяната е да бъдат създадени силни и жизнени райони, които, от една страна, да са добре географски обособени и стабилни по отношение броя на населението. От друга – промените трябва да създадат по-добри условия за ефективно използване на европейското финансиране в периода 2021 – 2027 година. Необходимо е преодоляване на регионалните различия и противоречията център-периферия. София има нужда от планиране в границите на Софийската агломерация (територии в рамките на едночасовия изохрон за достъп), които образуват идеален, компактен планов район с население около 2 милиона жители и пространствени възможности за развитие на столичните функции, науката, образованието, високотехнологична икономика, специфично селско стопанство, балнеология, туризъм и рекреация.
Пловдив пък е напът да развие друг бранд „Зеленото сърце на Европа“ – това е районът, известен като „Земята на Орфей“ и богат на балнеоложки ресурси и антично историческо наследство. Градът ще е център на досегашния Южен централен район, обединяващ още областите: Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково. Новото е, че към тях се присъединяват Благоевград и Стара Загора.
Определянето на границите на районите има важно значение за тяхното европейско финансиране в бъдеще, изясни пред „Марица“ арх. Белин Моллов, автор на новата разработка. „От това какви са икономиката и жизненият стандарт в районите на всяка страна, зависи какъв достъп ще имат до средствата на европейските фондове“.
Особено значим потенциал има развитието на центровете по урбанистичната ос Петрич, пресичаща  долината на Струма, долината на Места, Западните и Източните Родопи до Странджа и черноморския бряг.  Практически това означава изграждане на инфраструктурата и пътя от Петрич, през Смолян и Кърджали, до Бургас. За Пиринския и Родопския край този път има значение, както Автомагистрала „Хемус” – за Северна България. Около него като огърлица са разположени общинските центрове, туристически обекти, балнеоложки курорти, ски писти, исторически паметници на културата и прекрасни природни забележителности.