Асоциацията на българките градове и региони подкрепи Меморандум за закрила, развитие и популяризиране на културно-историческото наследство. С него над 100 участници в националния форум "15 години Чудесата на България - SOS за културното наследство" настояват пред законодателната и изпълнителната власт богатствата на страната ни да се превърнат в стратегически държавен приоритет и ресурс за културно-исторически туризъм, развитие на регионите и преодоляване на неравенствата.

Общество "Културно наследство" - българският представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство „Европа Ностра“, кампанията "Чудесата на България" и медия "Стандарт" събраха на кръгла маса в столичния хотел "Маринела" вицепрезидента Илияна Йотова, патрон на кампанията, министрите на културата Мариан Бачев и на регионалното развитие Иван Иванов, председателя на Комисията по образование и наука в 51-ото Народно събрание проф. Андрей Чорбанов, народните представители Искра Михайлова (ДПС-Ново начало), член на Комисията по култура в НС, Димитър Николов (ГЕРБ-СДС), зам.-председател на парламентарната Комисия по култура, и Цончо Ганев ("Възраждане") зам.-председател на Комисията по туризъм.

Във форума участваха най-големите български археолози - доц. Бони Петрунова, директор на НИМ, доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, акад. Васил Николов, проф. Людмил Вагалински, проф. Диана Гергова, доц. Тодор Чобанов, кметовете на Тутракан Димитър Стефанов, на Петрич - Димитър Бръчков, на Кюстендил - инж. Огнян Атанасов, на Пещера - Огнян Младенов, зам.-кметът на Пазарджик Таня Колчакова - Янева, директори на регионални музеи, представители на туристическия бизнес, университетите, неправителствените организации, медиите.

Десетте искания към властта за опазване и популяризиране на културно-историческото наследство, поставени на форума на „Стандарт“ -"15 години Чудесата на България - SOS за културното наследство"

1. Културно-историческото наследство да стане приоритет за властта и институциите, да се направи национална среща по въпроса
2. Да се направи дългосрочна стратегия за развитието на културно-историческото наследство
3. Да се осигурят повече средства за културно-историческото наследство в Плана за възстановяване и устойчивост
4. Да се осигури достатъчно и навременно финансиране за археологическите разкопки и за местата, където се съхраняват артефактите. Да се подобри сградният фонд на музеите
5. Да се вземат законодателни мерки за по-добра защита на културното наследство, да се обърне по-голямо внимание на борбата с иманярите
6. Да се дадат повече пари на общините за съхранение и промотиране на културно-историческото наследство
7. Да се подпомогне дигитализацията на библиотеките и да се осигурят средства за обновяване на фондохранилищата  им
8. Новите икономически райони да са обвързани с историческите региони у нас
9. Културно-историческото наследство да присъства повече в учебните програми
10. Виното и храната да са в общ туристически пакет заедно с културното наследство

„Тази година кампанията „Чудесата на България“ навършва 15 години и 135-ата дискусия от мисията е стартовото събитие от поредицата инициативи, свързани с културното наследство на страната ни“, обяви издателят и главен редактор на „Стандарт“ Славка Бозукова, която откри форума.

„След всички усилия, надежди и мечти, не съм вярвала, че днес, когато Ердоган обяви Златен век за културното наследство в Турция, а Мицотакис определи културното наследство за трансформиращата сила в Гърция, ние, с третата по големина културна съкровищница в Европа, за 15-тата годишнина на кампанията „Чудесата на България“ ще се наложи да сложим надслова „SOS за културното наследство, който всъщност беше заглавието преди 15 години. Истината е, че славното ни минало се сблъска челно с безславното ни настояще през последните години. А Приказката за чудесата миналата година се превърна в ужасна драма. Шумно огласеният огромен бюджет за култура за 2024 година се оказа не рекорден, а фатален. Защото игрите с прословутия бюджетен дефицит, докаран зорлем до 3 процента, се стовариха с пълна сила върху бранша. ПМС-та, забавени с месеци, канцелирани програми, плащания, които още не са разплатени“, посочи г-жа Бозукова. Тя отбеляза, че археолозите са направили най-силния си сезон за последните 15 години, но са платили жестока цена. „След като парите им бяха потънали в капиталовите разходи за строителни дейности, се наложи да копаят и в снега. Някои от тях още чакат парите си. Шефове на музеите обявиха, че са теглили лични заеми, за да платят на екипите си“, очерта мрачната картина издателят на „Стандарт“ и ръководител на кампанията „Чудесата на България“.

Вицепрезидентът Илияна Йотова също посочи съществени проблеми в сектора. „Тази година се навършват 1170 от приемането на християнството и 1160 години от създаването на славянската писменост. Но не виждам държавата да прави нещо в тази връзка. Когато поставям въпроса, срещам само повдигане на рамене и мълчание. Ще бъде изключително позорно за нас, ако оставим тези две годишнини да се отбележат на парче – всяка институция за себе си“, каза Илияна Йотова. И продължи: „Обръщам се към вас, г-н Бачев, защото съдбата ви избра. Обещавам ви цялата ни подкрепа. Час по-скоро да се съберем и да видим как по най-достоен начин да отбележим влизането на държавата българия в 14-ия си век през 2031 г.“, призова вицепрезидентът. Тя припомни, че през 15-годишната история на кампанията „Чудесата на България“  е имало институции които буквално са я бойкотирали. Но сега, тъй като се включват представители на всички институции, включително на Народното събрание и на Министерския съвет,  Йотова се надява на по-благоприятен резултат.

На форума на „Стандарт“ най-видните археолози у нас разкриха проблемите, с които се сблъскват ежедневно. „Този, който подценява културното наследство, явно не разбира. Крайно време е да започнем да мислим стратегически – поне за 10 години напред, ако не можем за по-далечно бъдеще. Всеки министър, когато заеме поста,  да си прочете стратегическия план и да действа по него. Да си дадем сметка кое е ной-важното –  Франция работи по такъв модел. Има огромен потенциал, който не управляваме добре. Недопустимо е да ни пращате на разкодки през зимата. Недопустимо е парите за археология да са в капиталовите разходи на бюджета. Недопустимо е да не се финансират места, където се съхарнява културното наследство“, изтъкна доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей.

„Ние се събираме, даваме идеи, но това не стига до тези, които трябва да решават“. С тази песимистична констатация започна изказването си академик Васил Николов, който откри Солницата Провадия.

„Прегледах си записките, преди 21 г. за първи път съм призовал да изработим стратегия за културното наследство. То е много важно. Това, което може да бъде визитната картичка на страната, е археологическото наследство“, посочи акад. Николов.И препоръча по темата да се направи национална среща с голямо представителство. „Ние имаме паметници, но ако нямаме подкрепа на политическо ниво, няма смисъл“, заключи академикът.

Културното наследство е въпрос на национално достойнство, категорична е Искра Михайлова, депутат от ДПС-Ново начало и председател на Обществения съвет на „Европа Ностра България“ – една от най-големите европейски организации за защита, представяне и промотиране на културното наследство.„Културното наследство е памет, възможност за икономически просперитет, а също и национално достойнство. И ако ние не приемем, че националното достойнство е национален приоритет, то имаме ли изобщо достойнство?“, попита риторично депутатът. Тя припомни, че „Европа Ностра“ първа и за първи път е отправила призив за фиксиране на точно определен процент от бюджета на всяка една страна-членка на Европейския съюз в името на защитата и представянето на културното наследство – във връзка с туризма, но и по повод многото други възможности, които отварят опазването и приоритизирането на това богатство. „За съжаление България не беше една от страните, които последваха този призив“, с горчивина отбеляза Михайлова. И посочи, че някои държави са отделили до 4% от финансирането си по плановете за възстановяване и устойчивост за култура и културно наследство. Други са му посветили 2% от ПВУ, но са добавили и национално финансиране. „България спря някъде под 1 процент“, разкри тя и призова министъра на културата Мариан Бачев да помисли, защото това е още една пропусната възможност.

Министърът на културата Мариан Бачев също се съгласи, че е нужна цялостна стратегия за културното наследство. „Нужни са законодателни мерки за по-добра защита на културните обекти, тяхната социализация, интегрирането им в образованието. България трябва да има аАктивна роля в международни инициативи. По примера на Италия и Гърция трябва да се използва интегриран подход – да се включат държавата, общините,НПО-тата, бизнесът. Кампанията „Чудесата на България“ е пример за такава синергия“, посочи Бачев.

Той разкри, че в петък следобед (7 февруари – б. ред.) са разплатени близо 7,5 млн. лева задължения към музеи, галерии и театри.  Осигуряването на средствата е станало възможно след приетото по доклад на министър Бачев решение на Министерския съвет. Близо 2 млн. лева са преведени към музеи и галерии, за да се погасят задължения от 2024 г. Министерството на културата в ускорени темпове продължава поетапното изплащане и на останалите натрупани в 2024 г. задължения, увери министър Бачев. Той беше категоричен, че министерството на културата ще подкрепи всякакви мерки, свързани с популяризирането на културното ни наследство.

На форума на „Стандарт“ министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов съобщи добра новина за 12 общини.  Той каза, че са одобрени 8 проекта за трансграничните региони между България и Северна Македония, като това ще доведе до инвестиране на 7.7 милион евро в тези общини. „По този начин ще развием туристическите услуги и ще популряризираме отделните дестинации“, уточни министър Иванов. Средствата ще бъдат насочени за инфраструктура, разширяване и подобряване на туристическите услуги, превръщайки регионите в целогодишни туристически дестинации. Чрез изпълнението на териториалните стратегии се цели създаването на по-силно ангажирано местно участие, като общностите от трансграничния регион сами са приоритизирали инвестициите, които отговарят на техните специфични нужди, добави още Иван Иванов.  Той уточни, че друг инструмент, който се използва, са интегрираните инвестиции, обхващащи 40 големи общини. „Аз вярвам, че заедно с колегите от Министерския съвет, Министерството на културата и Министерството на туризма ще успеем да си сътрудничим, за да дадем още по-голям тласък на туризма, на съхранението и развитието на културното и историческото ни наследство, защото тези теми са важни не само за националното ни самочувствие, но и за развитието на нашата икономика, а и от там – за по-добър стандарт на живот на българските граждани“, каза още министърът. И посочи, че загубеното през годините трябва да бъде спешно наваксано.

Своите добри примери и предложения за опазване на културното наследство споделиха и кметовете. Градоначалникът на община Тутракан  Димитър Стефанов посочи, че институциите, свързани с културата, нямат достатъчен бюджет, за да я издържат, затова се налага средства да отпускат общините. Кметът Стефанов призова държавата и нейните институции да осигурят финансиране за общините, защото общините, ако ги имат, могат и сами да се справят с опазването на културното наследство.