Вие сте тук

Каталог » Документи

Вътрешни правила

Вътрешни правила
за контрол и предотвратяване
изпирането на пари и финансирането на тероризма
на СНЦ „Асоциация на българските градове и региони“ - ЕИК 131304276

С настоящите Вътрешни правила се установяват условията и редът за събиране, обработване, съхраняване и разкриване на информация, свързана с дейността по контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма, определят се точни критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки или клиенти и се регламентират действията и отговорностите на служителите на СНЦ „Асоциация на българските градове и региони“.

І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Нормативното основание за разработване на Вътрешните правила са чл. 16 , чл. 17, чл. 3, ал. 3 , т. 31 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП)

2. Целта на ЗМИП и ЗМФТ е предотвратяване и разкриване действията на физически и юридически лица, групи и специализирани структури на организираната престъпност, насочени към изпиране на пари и финансиране на тероризма.

3. С настоящите Вътрешни правила се установяват условията и редът за събиране, обработване, съхраняване и разкриване на информацията, свързана с дейността по контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, определят се критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки или клиенти и се регламентират действията и отговорностите на лицата, които прилагат мерките срещу изпиране на пари и мерките срещу финансиране на тероризма в СНЦ „Асоциация на българските градове и региони“ спрямо клиентите на Сдружението и сделките, които са им станали известни във връзка със счетоводното им обслужване.

4. Изпиране на пари е налице в следните случаи:
4.1. преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да избегне правните последици от своето деяние;
4.2. укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението или правата по отношение на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;
4.3. придобиването, владението, държането или използването на имущество със знание към момента на получаването, че е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;
4.4. участието в което и да е от действията по т. 1 - 3, сдружаването с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на такова действие, както и подпомагането, подбуждането, улесняване извършването на такова действие или неговото прикриване.
4.5. Предположение за изпиране на пари е налице и когато дейността, от която е придобито имуществото в предходните хипотези, е извършена в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава и не попада под юрисдикцията на Република България.
5. Настоящите Вътрешни правила са основата, върху която лицата, прилагащи мерките срещу изпиране на пари и мерките срещу финансиране на тероризма в СНЦ „Асоциация на българските градове и региони“ осигуряват и регламентират действията си по спазване на ЗМИП и ЗМФТ.

6. Правилата и предвидените мерки се прилагат при извършването на счетоводни услуги от името на Сдружението, когато в обслужваното дружество е налична следната информация:

1. прехвърляне на предприятие на търговец;
2. управление на пари, ценни книжа или други финансови активи;
3. набавяне на средства за учредяване на търговец, увеличаване на капитала на търговското дружество, за предоставяне на заем или за всяка друга форма на набавяне на средства за осъществяване на дейността на търговеца, ако извършените сделки нямат логично обяснение и средствата не са предоставени от регистрирани по българското законодателство търговски банки.
4. учредяване, организиране на дейността или управление на офшорна компания, компания, предоставена на доверително управление, или друга подобна структура.
5. действа за сметка на или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция

Предвидените мерки не се прилагат срещу всеки клиент, за който са налични горните факти, а само тогава, когато има съмнение, че тези операции са предпоставка за изпиране на пари или финансиране на тероризъм.

ІІ. МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕ НА ТЕРОРИЗМА

1. Мерките за предотвратяване действията на клиенти, свързани с изпиране на пари и лицата, които ги прилагат са:

1.1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация – дружеството приема да извършва абонаментно счетоводно обслужване само на клиенти, които може да идентифицира чрез справки в Търговския регистър воден към Агенция по вписванията. За лицата, които не са вписани в Търговския регистър към Агенция по вписванията се изисква препис на документа за създаването им, както и потвърждение от регистър БУЛСТАТ за вписването им. Сдружението отказва абонаментно счетоводно обслужване за лицата и техните собственици, които не могат да бъдат идентифицирани по някои от посочените по-горе методи.
1.2. идентифициране на действителния собственик на клиента - юридическо лице, и предприемане на съответни действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание да се приеме за установен действителния собственик. При невъзможност за достоверна идентификация на собствениците и законните представители на клиента не се установяват взаимоотношения и контактите с клиента се прекратяват;
1.3. Сдружението установява трайни контакти с клиента и неговите собственици и законни представители само ако те са надеждно идентифицирани чрез способите посочени в т.1.1. и т. 1.2. – в този случай контактите се установяват единствено от председателя на УС на Сдружението;
1.4. текущо наблюдение върху установените търговски или професионални отношения и проверка на сделките и операциите, извършвани в рамките на тези отношения, доколко те съответстват на наличната информация за клиента, за неговата търговска дейност и рисков профил, в т. ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона случаи –осъществява се от председателя на председателя на УС на Сдружението по лична преценка или по сигнал на служител в председателя на Сдружението;
1.5. разкриване на информация относно съмнителни операции и сделки на клиента – от всеки един от служителите в Сдружението;

ІІІ. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА КЛИЕНТИ

1. Идентифицирането на клиентите се извършва при установяване на професионални отношения, в т. ч. при сключване на сделка с клиента на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, а при плащане в брой - на стойност над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, чрез проверка на необходимите и допустими от закона данни за пълно индивидуализиране на лицата преди извършване на сделката.
Това правило се прилага и в случаите на извършване на повече от една операция или сделка, които поотделно не надвишават 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, но са налице данни, че операциите или сделките са свързани.
2. Сдружението не сключва сделки и не установява трайно контакти с клиенти чрез електронни изявления преди да е извършена реална идентификация на действителния автор на електронните изявления чрез един от способите регламентирани в този правилник.
3. В случаите, при които поради характера на операцията или сделката нейната стойност не може да бъде определена към момента на извършването й, лицето е длъжно да идентифицира клиента в момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, ако тя е над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой. Този случай не изключва задължението за идентификация при установяване на търговски или професионални отношения.
4. Проверката на идентификационните данни на клиентите и действителните собственици се извършва преди установяването на търговски или професионални отношения. При невъзможност за надеждна идентификация не се установяват търговски и професионални отношения.
Сдружението може да прилага, в зависимост от оценката на потенциалния риск, опростени или разширени мерки за превенция.
5. Сдружението е длъжно да идентифицира и проверява идентификацията на клиентите си, когато възникне съмнение в идентификационните данни на клиента, или бъде уведомени за промяна в тях. Независимо от горното поне веднъж на 6 месеца се проверяват данните и обстоятелствата за клиентите подлежащи на вписване в Търговския регистър. При настъпили промени се прави нов анализ на риска.
6. Идентификация не се извършва и декларация по ал. 7 от ЗМИП не се изисква, когато клиентът е институция, изпълняваща властови функции в съответствие с правото на Европейския съюз при следните условия:
6.1. лицето е събрало достатъчно информация, която не поражда съмнение за идентичността на институцията;
6.2. институцията спазва процедури за отчетност и дейността й е прозрачна;
6.3. институцията се отчита на орган на Общността, на орган на държава членка или съществуват процедури за проверка, които гарантират контрол на нейната дейност.
7. Сдружението установява търговски контакти само с действителни собственици и законни представители на клиента. Не се допуска установяването на трайни търговски контакти с упълномощени представители на клиента, които не са вписани като законни представители в съответния български регистър

А. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА КЛИЕНТИ, ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

1. Общи разпоредби
1.1. Лицата в Сдружението идентифицират клиентите, чрез установяване на допустимите и разрешени от закона данни: официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на името, адреса и единния граждански номер на лицето, а за физическите лица, имащи качеството на ЕТ и чрез представяне на документи, като за юридическо лице. Идентифицират се и физическите лица, които са действителни собственици на клиент - юридическо лице и се предприемат действия за проверка на тяхната идентификация в зависимост от вида на клиента и нивото на риск, което произтича от установяването на клиентските отношения и/или на извършването на сделки или операции с такъв вид клиент. Не се допуска идентификация на клиент физическо лице с документ различен от официалните лични документи утвърдени от законодателството на Република България.
1.2. Чуждестранните физически лица се идентифицират на същата база, както и местните лица.
1.3. Идентифицирането трябва да включва и проучване, дали клиентът действа от свое име или е упълномощен да действа като довереник на действителния собственик на клиента.

Б. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА КЛИЕНТИ – ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

1.Общи разпоредби
1.1. Идентифициране на юридически лица става с представяне на официално извлечение за актуалното им състояние от съответния регистър, а ако лицето не подлежи на регистрация - на заверен препис от учредителния акт и регистриране на наименованието, седалището, адреса и представителя;
1.2. В случаите, когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, лицата, извършващи сделки и операции във връзка с тази дейност, представят копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация.
2. Конкретни разпоредби
2.1. Служителите идентифицират клиентите, като за всеки клиент зареждат компютърен регистър и документално досие, съдържащо:
- официално извлечение за актуално състояние от съответния регистър,
- ако лицето не подлежи на регистрация - заверен препис от учредителния акт и регистриране на наименованието, седалището, адреса и представителя;
- за лицата, които притежават единен идентификационен код - копие от официално извлечение от Търговския регистър към Агенцията по вписвания, или карта от БУЛСТАТ регистър;
- когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистрация, лицата извършващи сделки и операции във връзка с тази дейност, представят копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация;
2.2. самоличността на свързаните лица, които стоят зад юридическото лице (попечители, директори) се установява съгласно изискванията за определяне самоличността на индивидуални клиенти– физически лица.

ІV. СЪБИРАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА

1. Събирането, обработването, съхраняването на информацията за клиентите и за извършваните от тях операции, се извършва от лицата, присъединили се с декларация към настоящите Вътрешно правила на Сдружението. Действията по събиране на информация се предприемат при наличие на описаните хипотези относно съмнителни клиенти, сделки или операции. Информацията се отнася до съществените елементи за размера на дадена операция, сделка, съответните документи и други идентификационни данни.
1.1. При възникване на съмнение за изпиране на пари, се попълва доклад за съмнителна операция.
1.2. Надлежно се води и съхранява специален Дневник за съмнителни клиенти, сделки и операции. Дневникът съдържа в ясен вид необходимите реквизити по пълното идентифициране на съмнителните лица, данни от регистрацията, вида и сумата на съмнителната операция или сделка, дата на извършването й, представителност на лицето и
други данни. В дневника подписи полагат задължително лицето – предало и лицето - приело сигнала за съмнителност. Дневникът за хронологично отбелязване на съмнителни операции е прошнурован, прономерован, подпечатан, подписан и съхраняван от управителя или определен от него служител.
1.3. Събирането на информацията се извършва при строго спазване законите на страната. Събраната информация може да служи само за целите на ЗМИП и ЗМФТ.
2. Съхраняването на информацията, касаеща съмнителни операции и сделки за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, се осъществява единствено от председателя на УС на Сдружението. Всички данни и документи, при поискване, се предоставят на Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" - в оригинал или като служебно заверен препис.
3. Постъпилата информация със съмнение за изпиране на пари се съхранява на оригинални хартиени носители за срок от 5 години. В случай на въвеждането на тази информация на магнитен носител е необходимо да се създаде специално защитен файл.
4. При установяване на факти, предизвикващи съмнение, че дадена операция служи или би могла да послужи за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, незабавно да се уведоми
директора на Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".

V. РАЗКРИВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

1. При знание или възникване на съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, Сдружението незабавно уведомява Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършването на сделката или операцията, като по възможност забавя нейното осъществяване. При обективна невъзможност да има забавяне, уведомяването се извършва веднага след нейното завършване. То може да бъде и от служителите на Дружеството, които не отговарят за прилагането на мерките за изпиране на пари.
Съгласно чл. 11 а от ЗМИП Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" се уведомява за всяко плащане в брой на стойност над тридесет хиляди лева или равностойността в чужда валута, извършено от клиент.
2. При възникване на съмнение за изпиране на пари, служителите незабавно уведомяват председателя на УС на Сдружението, за всички допълнителни факти и обстоятелства, които са им станали известни.
3. При наличие на съмнение за изпиране на пари или на финансиране на тероризъм е необходимо:
3.1. Да посочат в хронологичен ред пълни подробности за възможното закононарушение, включително и това, което е необичайно, нередно или съмнително за операцията или сделката;
3.2. Да информират управителя или определен от него служител дали това е първи опит за закононарушение от съответното физическо или юридическо лице;
3.3. Да запазят в тайна всички факти и обстоятелства и по надлежния ред писмено да ги докладват на председателя на УС на Сдружението.
3.4. Да съхранят всички документи за опит да се измами Сдружението, или да се прикрият следи от предишно нарушение;
3.5. Да разкрият пред председателя на УС на Сдружението номерата на банковите сметки, имената на организациите и основанията, въз основа на които заподозряното лице е наредило прехвърляне на средства, пораждащи съмнение за изпиране на пари и/или финансиране на тероризъм.
4. Компетентните органи, получили информацията във връзка с прилагане мерките срещу изпирането на пари или финансирането на тероризма, запазват анонимността на лицата, които са я представили.

VI. КРИТЕРИИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА СЪМНИТЕЛНИ СДЕЛКИ, ОПЕРАЦИИ, ИЗТОЧНИЦИ И КЛИЕНТИ

А. ХАРАКТЕРИСТИКИ

Характеристиките, които класифицират една операция като съмнителна са:
А/ необичайни условия на операцията;
Б/ без икономическа и законова обоснованост;
В/ от или за държава от списъка на рисковите държави;
Г/ наредител на операцията е гражданин от съмнителна държава;
Д/ други факти, пораждащи съмнения.

1. В зависимост от субективната страна на типовете поведение, целящо изпирането на пари и финансиране на тероризъм, могат да се идентифицират три варианта на цели и поведение:
1.1. преобразуване и/или прехвърляне на собственост, което е предназначено да придаде законов вид за права на собственост, различен от този до момента на операцията, с последващи действия по разпореждане, носещи белезите на съмнителна операция или услуга, насочени към изпиране на пари и /или финансиране на тероризъм;
1.2. укриване или прикриване на собственост, с цел затрудняване органите на властта или на имащите права върху имуществото или обектите да разкрият и узнаят тяхното естество,
произход , местонахождение, движение и действителните права, свързани с тях;
1.3 придобиване, държане и използване на собственост, при което деецът се обвързва лично с престъпния характер на нейния произход и /или последващото ползване на собствеността за финансиране на тероризъм.
2. В зависимост от начина, метода за извършване на определена операция или сделка, се различават следните видове дейности, способстващи изпирането на пари и последващо евентуално финансиране на тероризъм:
2.1. Изпиране на пари чрез операции в брой;
2.2. Изпиране на пари чрез използуване на разплащателни сметки;
2.3 .Изпиране на пари чрез сделки с ценни книжа;
2.4. Изпиране на пари чрез задгранични, офшорни банки;
2.5 .Изпиране на пари чрез обезпечени и необезпечени кредити;
3. ФИНАНСИРАНЕТО на тероризма може за се разпознае чрез следене и анализ на следните съмнителни транзакции:
3.1. Транзакции по сметки, несъответствуващи на предишните състояния по влоговете, или тегления (в брой, чекове,телеграфни преводи и др.);
3.2. Транзакции, включващи голям обем входящи или изходящи преводи, без логична или очевидна цел, които пристигат от, насочват се към, или транзитират проблемни местонахождения (т.е. санкционирани страни, не-сътрудничещи нации, нации-симпатизанти на тероризма);
3.3. Необясним клиринг, или договаряне с чекове на трети лица или техни влогове в чуждестранни банкови сметки;
3.4. Структуриране на филиали, или много представители на един и същи филиал;
3.5. Корпоративно натрупване; това са трансфери между банкови сметки на свързани лица или дарения без очевидни причини;
3.6. Използване на множествени сметки за набиране на средства, които после се превеждат на едни и същи чуждестранни бенефициенти;
3.7. Транзакции без логични икономически причини (т.е. няма връзка между дейността на организацията и другите страни, участващи в трансакцията);

Б. СЪМНИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. Съмнителен първоизточник на парите (имуществото, собствеността) са:
1.1. офшорните зони;
1.2. страни, неприлагащи препоръките на FATF;
1.3. страни, убежища на банковата тайна.

В. НЕЗАКОННИ ИЗТОЧНИЦИ

Незаконни източници, чрез които може да се формира и ползва като източник на терористични доходи и собственост са:
1. Производство, контрабанда и търговия с наркотици;
2. Кражба на лични документи за извличане на облаги;
3. Киберпрестъпност чрез измами с кредитни карти, застраховки, социално-осигурителни картони и други такива;
4. Фалшифициране на търговски вериги, включвайки потребителски артикули като марково облекло, бижутерия, модни аксесоари и домакински продукти;
5. Международна контрабанда с цигари;
6. Алтернативни системи за парични преводи и нелицензирани валутни преводи и други.

Г. СЪМНИТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ И СДЕЛКИ

1. сделки или управление на парични средства и ценности с неясен или недоказан произход;
2. сделки за прехвърляне на предприятие, акции или дялове на търговец, целящи прикриването на действителния собственик;
3. учредяване, организиране на дейността или управление на ошфорна компания, компания, предоставена за доверително управление, или друга подобна структура, когато се пораждат съмнения, че се цели прикриване на изпиране на пари или финансиране на тероризъм;
4. дарения, когато характерът или мащабите на дарението не съответстват на реалните му цели;
5. Когато се извършват повече от едно дарение в един и същи ден за суми, близки до прага за извършване на идентификацията, от няколко различни лица, за които Сдружението знае, че са свързани помежду си;
6. извършване на разплащания в брой при сделки, за които в закона и практиката е прието да се плаща по банков път;
7. непредставяне в срок на първични счетоводни документи във връзка с плащания по сделки или операции;
8. непредставяне на документи за представителна власт или представяне на съмнителни такива;
9. представяне на документи, чиято автентичност поражда съмнения, или представяне на документи с противоречиво съдържание (неотразени в удостоверението за данъчна регистрация и в партидата на дружеството в Търговския регистър или БУЛСТАТ);
10. извършване от един клиент или от няколко свързани лица на няколко сделки в рамките на един ден, за суми, близки до прага за извършване на идентификация;

Д. СЪМНИТЕЛНИ КЛИЕНТИ

1. лица, за които е обществено достояние, че са криминално проявени;
2. лице, посочващо като собствен адрес, адреса на трето лице;
3. адресът за кореспонденция е пощенска кутия;
4. лице, извършващо операции и сделки чрез клон на банка, без седалището или дейността му да са на територията на този клон;
всички физически, юридически лица, групи и организации, фигуриращи в списъка по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, който се приема, допълва и изменя от Министерския съвет, спрямо които се прилагат мерките срещу финансирането на тероризма

VІІ. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЛУЖБИ С ДИРЕКЦИЯТА „ФИНАНСОВО РАЗУЗНАВАНЕ” НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ”

Уведомяването на Дирекция "Финансово разузнаване" председателя прави лично. Уведомяването се извършва в писмена форма по образеца, предвиден в Приложение 1 на ППЗМИП. Попълнената съгласно указанията форма се придружава от цялата налична информация за съмнителни операции или сделки, представляваща служебно заверени копия на всички събрани документи. Уведомяването може да се извърши и по факс.

VІІІ. ОБУЧЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ

Обучението на персонала за спазване на изискванията на ЗМИП, актовете за неговото прилагане, ЗМФТ и тези правила, се извършва под ръководството на председателя на УС на Сдружението най-малко веднъж годишно за всички и поотделно - за всеки новопостъпил служител..
Текущо се организира запознаване и разясняване на всички изменения и допълнения на нормативната уредба в областта на мерките срещу изпирането на пари и пресичане действия по тероризъм и неговото финансиране.
Сдружението трябва да запознае всички свои служители със ЗМИП, ППЗМИП и ЗМФТ и периодично да се провеждат дискусии за обучение по методите за изпиране на пари и финансирането на тероризма., тълкуването и приложението на нормативната уредба в областта на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Служителите на Сдружението, които участват в прилагането на мерките срещу изпиране на пари попълват декларации, че са запознати с настоящите Вътрешни правила и се задължават да ги спазват.

IX. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Настоящите Вътрешни правила са приети от общото събрание на УС на СНЦ „Асоциация на българските градове и региони“на 07.11.2013 г.

Представляващ : /Найден Зеленогорски/